Когато поемеш пътешествие без точен план, е много вероятно да посетиш място, което да остави трайни впечатления в съзнанието ти. Дали заради липсата на предварителна нагласа, или заради красотата си, Mer de Glace (Море от лед) беше вълнуващ, непредвидим и различен. А непосредствената близост на връх Монблан прави мястото още по-величествено.
В тази публикация ще ви покажа това, което успях да видя при пътуването си до областта Савоа във Френските Алпи. Отседнахме в Шамбери, главен административен център на Савоа. Посрещнаха ни братовчедите, гостиха ни с жабешки бутчета, раклет и бургундско фондю – френска кухня, повлияна от близостта на Швейцария.
За краткото гостуване трябваше да се реши как да се оползотвори едничкия ден за разходка. В непосредствена близост се намира “малката Венеция на Алпите” – Анси. Един от най-красивите малки френски градове, разположен на бреговете на река Тиу и езерото Анси, което само по себе си дава чудесна възможност за яхтен туризум, водни спортове или просто разходка по брега. Посрещат ни лебеди, разцъфнали цветя, малки улички и безвремие. Очарования на всяка крачка. Няма да досаждам с информация за забележителностите, а ще Ви оставя сами да добиете впечатление за атмосферата на градчето.
Очарователни, сочни и приказни ливади, отрупани с кокетни вили създават чудната гледка по пътя към френския зимен курорт Шамони – изходен пункт към изкачването на Монблан.
Липсват само кравата Милка и мармотите.
Споменах за Mer de glace или един от най-впечатляващите алпийски глетчери, намиращ се над Шамони. До глетчера се стига лесно с тази зъбчата железница, която тръгва от гара Монтенверс в центъра на Шамони.
В планината времето се сменя буквално през 10 минути. Може да премине от силен дъжд, мъгла и вятър към слънчево и топло време и отново да се развали. Хубаво е да се предвидят дрехи, подходящи за такива метеорологични условия.
За жалост през лятото на 2014 година дъждовете, които се изсипаха над Европа, са се отразили неприятно върху чистотата на ледника и голяма част от него е затрупана от камъни, пепел и скални късове. Все пак тук-там се обажда тюркоазения блясък на леда.
Отдалеч се виждат няколко издълбани дупки, една от които е входа на ледена пещера на Мер дьо Глас, до която се стига по околото 400 стъпала надолу. Заради топящите се процеси на ледника и неговото движение се налага пещерата да се издълбава наново всяко лято. На практика догодина пещерата няма да е тази на снимката. Тя ще се намира 10-тина метра по-надолу по склона, но ще има подобна форма.
Ледникът отвън може да беше затрупан, но отвътре е чист, красив, кристален, прозрачен… Просто страхотен! С помощта на подходящо осветление ледения ефект е още по-осезаем.
Единственото “кръстовище” в пещерата, която така или иначе е доста малка, но по-дълга не е и необходимо. Температурата вътре е … като в ледник.
Ледници много. И облаци много. Някъде там, в пухкавите облаци се крие и величественият 4810 метров връх Монблан. В центъра на Шамони е изграден паметника на Сосюр заедно с Балма, първият покорител на Монблан. Посоката, в която сочат, е самият връх.
